Кралицата на Андите
Пуя (Puya raimondii) е растение от семейство Бромелиеви (Bromeliaceae). Видът е заплашен от изгубване. Известна е като Кралица на Андите и титанка. Основните закани за оцеляването му са: провокирани от индивида пожари, климатични промени и намаляващо генетично многообразие. Това е най-голямата от всички 3000 известни бромелии.
Пуята е най-големият тип бромелия, чиито съцветия доближават до 15 метра височина. Кралицата на Андите разполага с розетка от към двеста линейни листа, дълги до 1,25 м и необятни към 8 см, чиито шипове доближават 1 см дължина. Съцветието може да бъде с височина сред 4-8 метра. Едно растение може да създаде сред 8 000 и 20 000 цветя за интервал от 3 месеца. Образува 8-12 милиона семена. След разцвет пуята умира. За разлика от множеството бромелии, тя не се развъжда с клони, а единствено със семена. Растението цъфти едвам на 24-годишна възраст, приблизително 28 години! Всеки кремаво-бял цвят има блестящо оранжеви прашници и е с величина от 5 см. Цветната ръкохватка е с дължина до 5 метра. Цветовете притеглят разнообразни птици, в това число колибри.
Растението е родено във високите Анди на Боливия и Перу, на височина сред 3000-4800 м по храстовидни и скалисти скатове. Този тип наподобява е доста профилиран в изискванията на мястото, защото избира да пораства на дребни площи, даже в случай че околният терен може да наподобява еднообразно подобаващ, което води до неравномерно систематизиране на насажденията. Освен това, макар че е високо надморско растение, то е процъфтявало и покрай морското ниво в сдържан климат. Неговият репродуктивен цикъл продължава почти 80 години, макар че един субект, засаден покрай морското ниво в Ботаническата градина на Университета на Калифорния, цъфти през август 1986 година единствено след 28 години.
Установено е, че растението образува тясна връзка с опрашващите птици и даже се допуска, че е протоядно растение заради качествата му да заклещва птиците в бодливите листа. Въпреки това акомодациите, следени в пуя, които водят до заклещване на птици, наподобява най-вероятно са предпазен механизъм.
Смята се, че е резистентен тип на заледяване до към -6°C. Ако се отглежда в бързо дренираща почва, макар че идва от изсъхнал климат, пуя може да толерира постоянно поливане, стига почвата да се оттича бързо. Този заплашен тип пораства единствено на няколко места отвън родния му регион на Андите. Рядко се срещат типове за продажба.
Приложение на пуя
Първото научно изложение на този тип е направено през 1830 година от френския академик Alcide d'Orbigny, откакто го е срещнал в региона на Vacas, Cochabamba, Боливия, на надморска височина от 3 960 метра. Видовото име " raimondii " отбелязва италианския академик от 19-ти век Антонио Раймонди, който имигрира в Перу и прави там обширни ботанически експедиции. След като среща този тип го разгласява като нов за науката под името Pourretia gigantea в своята книга от 1874 година През 1928 година името е променено на Puya raimondii от немския ботаник Херман Хармс, защото комбинацията Puya gigantea към този момент се употребява за чилийски тип. В природата има единствено три популации на Кралицата на Андите. Повечето от тях имат доста хиляди растения, само че генетичното им многообразие е доста ниско. Възможно е те да не могат да се приспособяват към измененията в климата. Човешкото влияние върху популациите включва многократни пожари за генериране или поддържане на пасища за фураж на добитъка. Растенията се употребяват и за гориво. Международният съюз за запазване на природата (IUCN) категоризира този тип като заплашен.
Има 3000 типа бромелии. Puya raimondii е най-голямата бромелия в света, с едно от най-големите цветни стъбла на всяко растение на земята! Масивното му стъбълце може да доближи дължина над 7,5 метра и да съдържа хиляди цветя. Това е заплашен тип, който се поддържа жив единствено на няколко места отвън родния му диапазон на разпространяване Андите. Няма информация какъв брой топлота може да понесе. Някои други типове пуя от Андите са отгледани сполучливо в по-топлите региони като Флорида. Пълното слънце е най-хубавото за развъждането на пуя. При подобаващите условия това е елементарно растение с лесна поддръжка.
Кралицата на Андите е земна бромелия. Много бромелии са епифити, порастват на повърхността на други растения и получават храната си от въздуха и насъбраните растителни субстанции, затворени в клоновите пукнатини. Наземните бромелии имат корени в почвата. Растенията на Кралицата на Андите в дивата природа нормално не цъфтят, до момента в който станат на към 80 - 100 години. Градинските растения единствено на 28 години цъфтят. Известен е разцвет в ботаническата градина през 1986 година и през 2014 година и в ботаническата градина в Сан Франциско през 2006 година
В Чекаяни, Перу, тънките корени от сухи растения се употребяват за изработката на принадлежности. В Анкаш, Перу, смолата се употребява за залепване на вълнени шапки.
В Перу, жителите употребяват сухите елементи на растението като гориво. Тази приложимост се следи и в Уаскаран, в Кордилера Негра и в Чанчамайо. Според наблюдения всички елементи на това растение съдържат запалими смоли. В Уаскаран, Перу, сухите листа на Puya raimondii се употребяват като огради за обособяване на добитъка. Те се влагат и в покривни структури. Централната част на съцветието се нарязва на дребни фрагменти и се употребява в основата на леглата като изолационен материал. Сухите стъбла се използват като седалки. След като растенията отделят семената си, съцветията се оставят да изсъхнат. След това те се нарязват на фрагменти, с цел да се създадат седалки. Тези седалки се употребяват в семейства или даже на публични места или в офиси. Смолата дава гладък външен тип на седалките. Сухите съцветия се нарязват отвесно на сегменти и се употребяват дружно с други материали за създаване на стени, защото те са положителни за уединяване на къщи. В жителите на Уаскаран режат сухите стъбла и съцветия на дребни късчета и ги употребяват като настилки (оформят пътечки сред лехи). В Перу, отвесни сектори от съцветия се употребяват за създаване на порти. Растението бива фураж за животни, като в това време се и гори по време на празници и церемонии.
Инфо: www.framar.bg
